Някога, много отдавна, на брега на морето имаше една страшно висока скала. Тя бе отнела хиляди животи и беше свидетелка на милиони съдби, но една съдба не можа да прекърши... Съдбата да бъдеш обичана от вампир.
Селена беше само на 16, но притежаваше красотата на богиня. Имаше дълги, еротично спуснати къдрави коси и очи,по-дълбоки от Ада.
Усмивката й караше целия свят да се усмихва с нея, но болката не я напускаше. Безумната и изгаряща болка, породена от една обич, изгубена в безкрая... Той беше виновен.
Ходещият мъртвец, създанието, от което всички се страхуваха. Причина- той бе вампир. Притежаваше безсмъртие и сили,за които обикновенните хора не можеха и да подозират. Посещаваше девойките в съня им,обладаваше ги, пиеше от кръвта им. Бутилираше младостта и красотата им и ги превръщаше в себеподобни- същества без души,преследвани от вечната жажда за кръв. Но срещна нея...
Беше красива майска вечер. Селена и приятелят й Виктор се разхождаха по брега на морето. Колкото и омайваща да беше вечерта, за тях тя беше сива и мрачна, защото беше последна.
-Утре заминавам- с тъжен шепот промълви Виктор.
-Неизбежно е, нали?- отвърна му немощно Селена.
-Неизбежно е... Корабът е вече готов.
-Аз ще те чакам, любов мов. Винаги ще те чакам.
Откъсна едно цвете и го закичи в косите му.
-Обичам те!
Изобщо не подозираха, че не са сами. Някой ги наблюдаваше. И този някой беше Вампирът.
Запленен от красотата на Селена, той стоеше в мрака и безмълвно й се възхищаваше. Тя трябваше да бъде негова. И щеше да бъде...
Тази нощ Селена сънува странен сън. Присъни й се мъж с величествена осанка. Имаше гъста тъмна коса и кристално сини очи. Казваше се Игор и излъчваше власт. В него имаше нещо... тайнствено и магнетично... Нещо, което я привличаше адски силно.
Той я поведе през гората. Влязоха много навътре и изведнъж, от нищото, се появи замък. Огромен и красив, сякаш забравен от времето. Тъкмо пристъпи в него и ... се събуди. Прозорецът на стаята й зееше отворен, а тя беше сигурна, че го затвори. Погледна навън... Мъртвешко спокойствие...
Цял ден прекара в мисли за Виктор и мъжа, който й се присъни.
В действителност Игор наистина беше при нея. Пи от кръвта с любов, каквато не беше познавал преди. Облада я със нежност, която го съсипа. Но за първи път през жалкото си съществуване беше щастлив. Дори й показа своя дом... Или по- точно нейният нов дом. Беше решил да я посети и тази нощ...
....И го направи! Нощта беше тежка. Селена сънува Виктор-мъртъв. Потънал в кръв, той лежеше безчувствен на палубата. И след това, от нищото, както и замъка предишната вечер, се появи Игор. Подаде й ръка, но тя отстъпи назад уплашена. Тогава чу гласът му:
-Ела, не се страхувай! Няма да те нараня...
-Ти го уби, нали? Ти уби моя Виктор!!!-крещеше през сълзи Селена.
-Направих го, защото те обичам!
-Обич ли? Какво си ти? Що за човек би изразявал обичта си по такъв жесток начин...
Не успя да довърши. Вампирът с един скок се озова до нея и тя се оказа заклещена между силните му ръце.
-Пусни ме...- промълви тя едва чуто.
-Не...Ти ми принадлежиш...
-НИКОГА НЯМА ДА ТИ ПРИНАДЛЕЖА! АЗ ПРИНАДЛЕЖА НА НЕГО- изкрещя и посочи безжизненото тяло на Виктор.
Вампирът я изгледа тъжно и тя се събуди. Прозорецът, също както и предишната нощ, беше отворен. А леглото й... Леглото й беше мокро и пропито с кръв...
След три дни й съобщиха за смъртта на Виктор. "Нещастен случай"... Не. Беше убийство и тя знаеше много добре кой го беше извършил.
Същата вечер Селена отиде на брега. Застана на скалата и нададе ужасяващ вой-смесица от ярост и болка, каквито никога не беше изпитвала. Никога нямаше да бъде на друг. Беше му обещала да го чака вечно и само смъртта й можеше да й попречи да изпълни обещанието си.
Смърт...Тази мисъл я изпълни със спокойствие и в един миг реши какво ще направи. Погледна красивите дълбоки води на бездната... Щеше да му остане вярна завинаги! С грациозността на птичка Селена разпери ръце. Огледа се за последен път. Пое дълбоко дъх и се хвърли във Вечността...
Събуди се, но нещо не беше както трябва. Не знаеше къде е, не си спомняше и как е попаднала там. Не я и интересуваше. Не чувстваше нищо- само празнина и жажда... за кръв. Изгаряше я жажда за сили от Нейния Господар, единственият, на когото принадлежеше. Единственият, когото обичаше. Този, който я дари с нов живот. Изобщо беше ли обичала някога друг??? Не... Не си спомняше. Или не искаше да си спомни.
За нея беше само той-Вампирът!
Колко му трябва на човек
Някой ми изпрати тази историйка наскоро:
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.
Индийска легенда за мъжа и жената
Когато Тващри ( индийски бог, създател на живата и мъртвата природа. ) създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената. И Тващри се замисли.
След като мисли много, взе закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, треперенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците, непостоянството на вятъра, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гугукането на гълъба. Всичко това той разбърка и създаде жената. След това той я подари на мъжа.
Подир седмица мъжът се яви при Тващри.
- Господи, създанието, което ми подари, ми трови живота. Говори непрекъснато, не ме оставя на спокойствие, оплаква се от всичко, винаги е болно. Дойдох да те помоля да си го вземеш обратно.
И Тващри взе жената обратно.
Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза..
- Господи, откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как твоето създание танцуваше и пееше и как ме поглеждаше.
И Тващри му върна жената.
Едва три дни се бяха изминали и мъжът пак идва при Тващри.
- Господи, - каза той - сега се уверих, че жената ми е доставяла повече ядове, отколкото удоволствие. Господи, моля ти се, вземи си я пак!
Обаче Тващри изкрещя.
- Марш навън!
Тогава мъжът простена.
- Аз съм нещастник! С жена не мога да живея, без жена пък - съвсем не!
Общо:
335763
Вчера:
253
Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.